Какво можем да научим за съвременните музеи от Големият египетски музей?

Светът обърна очи към Египет, за да види сбъдването на една мечта, продължила повече от две десетилетия. След грандиозно откриване, Големият египетски музей (ГЕМ) официално отвори врати за посетители на 1 ноември. 

Разпростиращ се на на площ около 60-70 футболни игрища, това е най-големият музей в света, посветен на историята на една цивилизация. Само няколко дни след официалното си отваряне,  той достигна дневния си капацитет (около 50 000 души) и продажбата на билети за деня беше преустановена.

Но с какво се отличава този нов дом за египетските съкровища – и защо откриването му може да засили претенцията на Египет да потърси обратно свои знакови артефакти от чуждите колекции?

ГЕМ е символ на начина, по който съвременните музеи променят представянето на културното наследство, превръщайки го в преживяване за всички сетива.

От архитектурата до историята на  отделните артефакти, този проект показва как миналото може да се свърже с бъдещето без да губи своята автентичност.

Посетителите на музея са посрещнати от статуята на Рамзес II – един от най-могъщите фараони на Новото царство, оставил десетки монументи след себе си и известен като културен обединител.
Снимка на Karim Osama (Egyptology)

Пейзажът като част от разказа

Музеят е разположен непосредствено до пирамидите в Гиза, което е едно от най-емблематичните места на човешката цивилизация.

Архитектурните решения в сградата, която е перфектно подравнена с пирамидите, не оставят нито един детайл на случайността. Контекстът засилва усещането за приемственост между древността и съвременността.
В много съвременни музеи мястото също е активен участник в преживяването, но Големият египетски музей изнася това на друго ниво: чрез големите си прозорци с изглед към платото на Гиза, пирамидите се превръщат в най-големият експонат на музея.

Панорамен изглед към платото на Гиза от прозорците на Големия египетски музей.
Снимка на Karim Osama (Egyptology)

Артефактите сами разказват историята си на посетителя

Целта на съвременните музеи не е само да съхранят и изложат експонатите, а да ги подредят по начин, който разказва история. 

В ГЕМ това се постига чрез ясно структурирани експозиции: Залите са пътешествие през хилядолетията, но са разделени на тематични зони: царство, религия, общество.

За професионалистите в музейното дело това е пример как хронологията и темата могат да се комбинират без да се губи ориентация. За посетителите: това е начин да разберат къде се намират във времето и защо всяка витрина има значение.

Голямото стълбище на музея проследява хронологията на владетелите на Египет.
Изображение: https://hannahpethen.com/

Технологиите като мост, а не заместващ елемент 

Големият египетски музей впечатлява с мащабна инфраструктура, интерактивни дисплеи и зали за дигитални реконструкции. Но истинската му сила се крие в баланса.  Технологиите не засенчват артефактите, а ги допълват.
Това е ценен урок за всички съвременни музеи как дигитализацията не трябва да измества, а допълва човешкия елемент. Нейната роля трябва да бъде да осигури достъпност, разбиране и нови перспективи. 

Когато посетителят излезе от залата с усещане за сближаване с историята, значи технологията е изпълнила ролята си.

Историята на историята като част от преживяването

Една от най-впечатляващите черти на ГЕМ е огромният му център за консервация и реставрация. Там опазването на културното наследство се превръща в открит процес. Посетителите могат да наблюдават работата на реставраторите през специални стъклени стени, което е едно необичайно, но силно решение.
Съвременните музеи също се стремят все повече да включат публиката в „живота“ на експоната. Това изгражда уважение, доверие и осъзнатост у посетителя. Той вижда, че културно-историческото наследството не е само ценни предмети, а и усилието, което влагаме в опазването му.

Реставрация на една от колесниците на Тутанкамон.
Снимка CNN

Музеят като пространство за среща между хора и истории

Едно от най-ценните постижения на Големия египетски музей е способността му да представи грандиозната история на Древен Египет през призмата на човешките преживявания. Цялата колекция на Тутанкамон, например, заема отделна галерия, но начинът, по който е подредена, не цели само да впечатли с блясъка на златото и красотата на изработката. Вместо това проследява живота на един човек, който е бил не само владетел, но и син, ученик, поклонник. Златото изразява ежедневието и вярванията на този човек, а не само неговия статус.

Това е един от основните принципи на съвременните музеи: да разкрият човешките истории, които стоят зад експонатите им: кой го е създал, защо, какво е изразявал чрез тях. Така посетителят разбира, че макар да са изминали векове или хилядолетия, ние хората не сме се променили толкова много. И ето защо тези истории толкова ни трогват. 

Добрият куратор днес не мисли единствено в категории „периоди“ или „култури“, а търси и преживявания. Въпросът не е само „от коя епоха е това?“, а „какво може да почувства човекът, застанал пред него?“ 

Когато музеят създаде емоционален мост между миналото и настоящето, знанието се превръща в лично преживяване и остава с посетителя.

Съвременният музей е променил ролята си от хранилище на предмети към пространство за среща между хора и истории. Отговорът на въпроса „как да помогнем на посетителя да чуе гласа на артефакта?“ се крие в човешкия разказ, вплетен в научния контекст. Когато намерим начин науката и емоцията да се вплетат в едно място, наследството оживява и се запомня от посетителя.  

Ексклузивен тур на двете най-атрактивни галерии на музея: Галерията на Тутанкамон и Ладията на фараон Хуфу (която е стара колкото пирамидите).

Музеят като културна дипломация

Големият египетски музей е и дипломатически проект, който действа като  мост между Египет и света. Той насърчава културния туризъм, обмена на идеи и глобалния диалог за културно-историческото наследство.

Това също е една характеристика на съвременния музей, който освен пазител на експонатите си се е превърнал в активен участник в обществения разговор и формирането на културна идентичност.
 

Уроци за бъдещето

От Големия египетски музей можем да извлечем няколко ясни послания за музейното дело днес:

  • Пейзажът е част от разказа.
  • Разказът може да е ориентир за посетителя
  • Технологията е посредник, който не трябва да замества човешкия фактор, а да ни помогне да го разберем по-добре. 
  • Прозрачността вдъхва доверие. 
  • Човешките истории вдъхват живот на миналото.

Детайли от 110 килограмовия златен най-вътрешния ковчег на Тутанкамон, който изобразява владетеля като Озирис в прегръдките на богините Изида и Нефтида
Снимки: Karim Osama (Egyptology)

Защо това е важно и за нас

Фондация „Ятрус“ споделя същата философия. Нашата мисия е да помогнем за съхраняването  и представянето културно-историческото наследство чрез съвременни методи и дигитални технологии.

Вярваме, че опазването на миналото има стойност за съвременния човек, ако е представено по достъпен, интерактивен и релевантен за настоящето начин.

Големият египетски музей ни напомня, че уважението към историята и иновацията не са противоположности. Комбинирани, те помагат да опазим човешката памет като я направим разбираема за бъдещето.